.JPG)
05.03.2010 / 5:25
Добро утро, мое мило Писмо!
След нещо лошо преживяно би трябвало да дойде хубавото! Напоследък хубавото в живота - си Ти! Имах смелостта да те създам и съм щастлива. След всеки ден, след всяко твое прераждане се чувствам по-мъдра за заобикалящото. Виждам неща, които преди не съм забелязвала, най-вече виждам себе си! Даваш ми сенсибилността да съзирам и ценя мъничките, чисти и неподправени неща. Толкова просто е било всичко и толкова време отне да стигна до същината.
Днес тъга в мен няма! Станах с усещането за хубав предстоящ ден. Направих кафе а ти вече беше тук, чакаше отново да ти дам образ с думите. Сякаш беше в съня и дойде преди моето събуждане. Двамата сме, на масата в топлата кухня. Часът е 5 сутринта, света още спи. Колко са прекрасни тези сутрини, това е нашето време, в което се отдаваме един на друг! Позволяваш ми да те докосвам, да те градя, да те обичам! Благодаря ти!
Наскоро прочетох една книга и след нея осъзнах, че най-лесно се живее, когато човек се стреми да няма големи планове. Така си спестява много разочарования и огорчения. Това не означава да нямаме мечти! Можем да живеем през дните с малки и конкретни цели, да се опитваме да изпитваме радост от онези дребни неща, които носят удоволствията и ако успеем, света ще е по-топъл. Всичко зависи от нас и как сме научени да приемаме живота. Ако съумеем, може и сами да се обучим! Някои хора го наричат - позитивно мислене, аз го нарекох - собствена психотерапия. За нея не трябват кой знае колко знания, трябва осмисляне на това, кои сме и кое ни прави щастливи. Днес, тази сутрин съм доволна на чашата топло кафе, на музиката и на това, че отново ми позволяваш да те пиша. Отстрани погледнато съм жена станала по никое време, с чаша кафе и пишеща на компютъра...но в дълбочина е нещо съвсем друго! Трябва да се научим да виждаме нещата и под друг ъгъл и нека този ъгъл е удобния за нас, този който ще донесе позитивното. Така май се оцелява!
Колко съм смирена днес...! Хаоса в мен изчезна. Май с твоя помощ...знаеш ли, дала съм ти очи, топли с нежен поглед... даже се усмихвам след написаното...обожавам да потъвам в очите ти!- Май те стреснах! Не се плаши, сега те творя, ден по ден добиваш образ, може би утре ще ти дам ръце - топли, докосващи! И така ще те изградя, защото имам нужда от теб, а когато си вече човешко същество може и да ми наложат принудително лечение в някоя психиатрия. Няма да е моята, защото не е професионално да ме лекуват колеги! (това едва ли ще се случи, защото никой не ме чете.)
След време от Писмо ще си живо същество, проектирано и сътворено от ума ми, но може би ще минат години докато това стане реалност?! Обещах си да нямам планове и спирам до тук! За сега имаш само очите и това ме прави щастлива. Другото, както дойде и когато времето го сътвори! Колко било лесно да се живее само в настоящето. Имаш мига, цениш го и си изпълнен с емоцията му. Миналото е само спомагател за усещането, а бъдеще НЕ съществува и няма принуда да се лутаме мисловно за това, какво предстои. Има само СЕГА!
Целувам те мило мое Писъмце! Целувам очите ти!
Трябва да се върна в деня, в реалността, но взимам част от теб в себе си. Днес ще ти покажа малките неща в живота и колко много радост носят те. Заедно ще отидем до работата, заедно ще я свършим, ще ти покажа, какво удоволствие носи да дам предимство на някоя кола по пътя, да се усмихна на познат, да поздравя друг! После ще се приберем у дома, ще слушаме музика, ще почистим - с удоволствие, за да доставим усещане за уют на близките. Ти ще си в ума ми и съм сигурна, че ще усетиш всичко това. Ще ти покажа, как и най-незначителното нещо може да бъде ИСТИНСКОТО! Защото и ние сме малки и незначителни в сравнение с Вселената, но ставаме ИСТИНСКИ само ако някои има очи да ни видя. Аз те видях, Ти ме видя...проглеждайки след като ти дадох очи, май прогледнах и аз!
