03.03.2010 / 7:30
Пак те искам!
Седя от много минути и те търся в себе си! Изслушах много песни, които помагат да те почувствам. И ето...ти се появи! В стаята стана топло и уютно, ти я правиш такава. Радвам се, че дойде...но изпитвам страх, че съм започнала да те обсебвам. Дали това не те плаши? Напоследък те търся и искам постоянно. Ставам сутрин и единствената ми мисъл е да те създам. Пред себе си имам само един монитор и клавиатура, а в ума имам ТЕБ. Може би, ще дойде някоя сутрин, в която няма въобще да се появиш, изплашен от страстта и обсебващото желание да съществуваш в живота ми? Не искам да мисля за тогава. Някакво бъдеще, което е започнало да не съществува и да не ме вълнува. Отказах се да правя планове, искам само този миг...в сегашното, когато позволяваш да те създам и имам! Колко обсебващо и колко егоистично!
Проектирам върху теб всичко, което искам да си. Понякога си Болката и сълзата, друг път си целувка. В предишното писмо беше мъжът, който ми липсва! Как да не бъда обсебена, когато си всичко, което може да бъдеш...щастието, мъката, любовта! Не се плаши от мен, искам да ти дам диханието и чувствата, искам да ти подаря дните и нощите, искам да ти дам СЕБЕ СИ!
Днес те каня на танц! Валс е! Свири голям оркестър...дансинга е тераса на големи скали, които морето докосва с вълните си. Луната осветява собствената си пътека. Звездите са подредили своята небесна карта. Вълшебна нощ и ние сме там...две чаши, запалените свещи, аромата на морската шир...Валса се носи в тишината на душите ни. Обгърнал си ме нежно, ръката ми е в твоята, погледите са се слели. Ритъма е същия, както в сърцата ни. Танцувам с теб, може би първият и последният ни танц? Живота подарява само по един...моето желание е да го подаря на Теб! Нямаме минало, нямаме бъдеще, но имаме сега...валса, морето, луната и НИЕ!
Прости ми...след танца ще си тръгна за да съхраня преживяното!
Прости ми...обсебила съм те, но май Ти мен повече!
