Събота! Почивен ден...за някои де! Иде ми да драсна някой ред, но никаква муза, пълно мисловно затишие. Освен да Ви споделя, как вчера спуках гума на бул."Драган Цанков", друго не се сещам. То си беше пълна излагация, даже ентусиазирани младежи снимаха с телефона си и нищо чудно да ме изплескат в галерия със снимки: "Жени-шофьорки". Та, карам със спукана гума, ма в акъла ми идеята да се добера до широко място за да спра, иначе рискувам да дам аварийни в теснотията и да отнеса благи псувни по мой и на близките ми адрес!...не, че нещо лошо, ама точно в петък да ти пожелават какво ли не до девето коляно, не си е работа! И точно в подножието, преди изкачването към телевизионната кула решавам да аварирам, широчко е и с възможност за действие. Слизам да видя гумицата, а тя минала се свила до джанта...те тва е, голям късмет извадих, не се е изкривила поне (джантата). Отварям багажника да се почва, и да умувам, мен си ме чака. Оглеждам с поглед, но гума не съзирам (егати колите, вече всичко е скрито-покрито). Едно време на жигулето всичко му знаех! Сещам се, къде е резервната гума и трескаво повдигам пода на багажника...ЕТО Я! Кръгла и хубавичка- лятна, ма няма значение! И едно мъненко крикче до нея...обливаме студената мисъл, че въобще няма да се справя! Цялото самочувствие се изпари за секунда, онова с което сутринта се накиприх с роклето от Капаска, високите ботушки и спуснати коси, фиксирани в леки къдрици...Колите минават и заминават, аварийните мигат с изнервящ звук а изложените на показ крака в късата рокля вече се смръзват, па студено си беше!!! Оставих багажника отворен и се попреместих с един метър на слънце, поне да ме понапече, барем нагрятата глава роди решение по случая. Окаяна картинка на безпомощност...как мога и една гума да не мога да сменя, иначе устата ми много знае! Сигурно съм избарала доста тъжен поглед на съкрушеност, но с подсъзнателното и съзнателно мислене, че сме хуманно общество. Викам си, ей сега някоя кола ще спре и някой ще попита: " Госпожо, имате ли нужда от помощ?" Ма НЪЦ! Всеки отминава и заминава, нагоре-надолу...пътуват хората, гонят си ежедневието. С подвита опашка изваждам телефона, колкото и да не ми се иска, звъня за помощ . Ще се наложи да призная, каква съм Патка! Звъннах, след 40 мин. дойде помощта, ма и тя не можа да свали гумата, беше се спекла в безумна прегръдка с колата. Понапомпахме я, барем да издържи до гумаджиите!(те поне са наблизо, на около 2 км). Подкарах колата, пак на аварийни и без проблем се добрах до тях! И те със зор свалиха гумата, което малко възвърна самочувствието ми на жена, че и да бях се пробвала, това се оказа мъжка работа, даже за двама! На гумата нищо и нямаше, била само спаднала, но вече имах зад гърба 2 петъчни часа посветени на една спаднала гума! Какво радостно начало за уикенда, даже бях забегнала с час по-рано от работа, че да се почне по-бързо с почивката.
Голяма творба избарах тази сутрин, НЕЙСЕ! Но и битовизма има нужда да бъде отразен, няма само да се твори за големите неща в живота! Даже след тази случка си имам генерални житейски изводи, но няма да ги споделя, че не са в моя полза...дни на ред ще съм на гребена на вълната на самоиронията!
