5:55 / 10.02.2010
Сега да не решите, че ще проведа политическа пропаганда за комунистите- няма подобно нещо! Тия не са ми в ПЛЕЙ-ЛИСТАТА, нито на образ, нито на звук! Само Антон Кутев отпада от споменатите по-горе, защото ми беше съсед и отраснахме заедно, ако че сега е в техните редици!
Та Умиление ме е обзело, по ония години и то не за друго, а защото там изтече младостта ми. На нашите родители им е мило "бригадирското движение", но не защото са копали и строили, а защото имат благи спомени за младостта си точно тогава. Никой не избира, кога да се роди и в какви години ще се случи за да изживее младостта си (най-помнещото се от нашият живот).
Та някакво Умиление...ей, Славно детство! Равенство за всички и тук таме някое семейство на тираджия или бензинджия - те имаха по-различен живот, а да си тяхно дете си беше гордост и всички им завиждахме.
Дядо Ви Мраз редовно идваше в детската градина, един такъв хубав, достоверен... елате да видите, колко проскубан вид има сегашния Коледа в детската на дъщеря ми!
После в училище делниците ни бяха незабравими, защото ежедневно се надцаквахме със системата да докосваме забранените неща, зад школото сваляхме(преобувахме) дънките, пафкахме Кент и разменяхме плочи на забранени за слушане групи и певци!
Каква гордост си беше за всеки от нас да мине от чавдарче (задължително на Камбаните да получава вратовръзката си), после да бъде почетно пионерче и вече в дивният си пубертет да каже с гордост: Комсомолец! Имаше и устав, по който ни приемаха с въпроси от рода на: "Колко са петимата от РЕМС?" А, спомняте ли си онази малка книжка, където се слагаха печати от 100-те национални обекта в България, което всяко българско дете, трябваше да посети, или в края на учебната година, ако не представиш бележка, че си предал 5 кила "вторични суровини, няма бележник"! И жълади сме събирали, да сме в помощ на родното свинепроизводство! Бригади имаше за какво ли не, от картофи до розови листа!
Ей, младите...на Вас, какво Ви се случва днес в училище? - май нищо интересно, освен да споделяте, кой, колко часа е висял в нета и какъв телефон ще му купят?
Умиление...спомням си, как всяка събота и неделя, всички съседи се юрваха да си поправят сами автопарка пред блока, ма тва си беше безценен социален контакт. Струпваха се на обособени групи и разменяха съвети и отверки, други пък висяха по балкони и току се провикваха на челядта да се прибира за обяд. Найо Тицин, все го викаха да свири на пианото, когато играта беше най-сладка! Играехме на народна топка, на ластик, на ръбче, на федербал, в един момент дойдоха на мода и фунийките и си организирахме даже войни!
Сещам се за една неделна сутрин, когато моя татко се провикна да му метна отверката през балкона, поправяше Москвича, и аз като послушно дете му я метнах. Татко имаше познания за гравитацията, но не и за моята точност да я забия точно на покрива на колата, ама той си беше виновен, що ме накара да я мятам от 11 етаж?
Помните ли телефон 142? Разбира се, това бе телефона на държавните таксита, то други нямаше, но да викнеш такси от дома си беше цяло геройство! Обаче един наш съсед нацели вярна тактика- викайки такси, трябваше винаги да си казваш името, та той се представяше за Генерал "еди кой си" и таксито тутакси идваше! Не след дълго и друг съсед предприе същата тактика, та една вечер, моя татко викайки таксе, спомена, че е Генерал З., а онези от апаратната възторжено:- "Аааа, блока на Генерали, таксито до 10 мин. е пред Вас!" Добре, че не ни усетиха за гаврата, та сега можехме да получаваме пари за репресирани!
Супера пред нас - огромен, с 10-тина рафта! Захар, брашно, олио, оцет, карамел Му, лимонови резанки! Кисело мляко- 0.23ст.; прясно мляко- 0.36ст.; хляб- 0.50ст.! Кока-кола, само от задния вход на супера, с дебели връзки! Нямаше промяна в цените с години. Цялото ми детство мина с един ценоразпис!
На море ни водеха всяка година! И то без излишия...тръгваше се в ранни зори (сандвичи и термос с кафе за из път), за да не се гепи пека и след 10-12 часа подбалкански преход, стигахме до родното крайбрежие с кратки спирания децата да се пораздвижат или поповърнат от завоите. Там можеше да се остане и за две смени, всяка една от 14 дена! Игри до насита! А сега, как да кебичиш толкова време, ни морето ти море, ни качество на почивка (все некой хотел се строи около теб).
Те тва беше до славният Ноември 1989! От там насетне се наложи да свикваме със свободата си! Сега може да ядем всичко ( но не е онзи вкус ); може да пътуваме, ма манталитета ни е генетично обременен и още цъкаме по чужбината на отдавна нормални неща за космополитния човек; имаме избор да слушаме цялото богатсво на световната музика, ма сме се свили до наша си чалга и пълним гушите на родни певачки без грам талант, ходейки по концертите им! Имаме деца, но те май нямат Детство?
Свободата е най-ценна, тогава, когато вътрешно си свободен и отворен за света!
И накрая две думи за моите сегашни съседи! Имам мила идея, но не знам, как ще я приемете? Иска ми се с общи усилия да си спретнем китна беседка пред блока и вместо да висим в нета и да общуваме там, чат-пат да се събираме в нея. Може и до скара със салатка да се докараме. Децата ни ще играят около нас, а ние ще се радваме на общуването си на живо (все още незаменимо от нищо друго)...може пък така да дадем принос в построяването на комунизма, за който всяко общество се бори, та даже и капитализма! Колите си няма да можем съвместно да поправяме, но и няма да бъде затворници в собствената си "свобода"!
С пожелания за ден изпълнен със оптимизъм, слънце(едва ли, според прогнозата) и добро здраве!
