Ако и Вие сте от онези родители, които стоят пред компютъра за да зърнат детето си на монитора в скайпа, значи бихте ме разбрали в следващите редове. Това е изповед на една майка, която изпрати детето си в далечната Канада!
Години подред знаех, че това ще се случи, защото беше план в живота на детето ми, но няма как да бъдеш подготвен за мига, в който то ще се качи на оня ескалатор на летището, който бавно ще го откъсва от теб. Шума на тракащите колела на куфарите му още е в главата ми и до днес, когато чуя този шум изтръпвам! Мига на раздялата, последната целувка, погледа, който е замръзнал и не смее да премигне за да не изпусне образа, сълзите, които не можеш да спреш...минути, в които умираш...детето ти изчезва някъде там!!! Моето детенце, онова малко бебе, което чух с умиление да проплаква при раждането си, онова, което прегръщах през нощите и целувах нежно главичката му. Детето, което растеше през годините, детската градина, училище! Първата му любов, първата му целувка, първата цигара!
Моето дете, моята плът...!
След летището не исках да се прибера в къщи. Всичко ми напомняше за него, вещите, които не взе, снимките от досегашният му живот. В съзнанието ми беше само той, на онзи ескалатор! Усмихваше ми се а аз се опитвах да му отвърна...но знаех, че сигурно ще минат години преди отново да го видя, целуна, усетя аромата му. Онази нощ не легнах да спя. Висях в нета в сайта на авиокомапнанията и следях полета му. Когато видях, че неговия самолет е кацнал успешно малко се поуспокоих и зачаках да се чуем, че всичко е било наред. Първата нощ, в която той започваше своя нов живот и първата моя на човек, който трябва да свиква с мъката и тъгата по детето си. Така минаха месеци. Всеки ден сме заедно в скайпа, имаме си определени часове за срещи. Споделяме си всичко, както преди! Виждам на камерата как се превръща в прекрасен, млад мъж. Как се променя. Преживявам всяка негова емоция и мечтая да дойде мига , в който ще отида на летището да го посрещна. Знам, че ще е за малко отново тук, но съм наясно, че живота ми от тук насетне ще е осмислен от кратките мигове, когато ще мога пак да съм с него. Моето дете си има своя живот! И макар да е толкова далеч, ако то е щастливо и аз ще съм щастлива! Аз му дадох себе си и сега тихичко трябва да се радвам на успехите му, да крия сълзите в скайпа и да се надявам да има един, хубав живот! Двамата с него си забранихме да произнасяме думите ЛИПСВАШ МИ, защото може би и за двама ни те носят Болка.
ОБИЧАМ ТЕ, СИНЕ! КАКВОТО И ДА СЕ СЛУЧИ В ЖИВОТА ТИ АЗ ВИНАГИ ЩЕ СЪМ ДО ТЕБ И В ДОБРО, И В ЛОШО!!!
ТВОЯ НАЙ-ДОБРА ПРИЯТЕЛКА : мама
