7:12 / 23.02.2010
Както съм я подкарала си е баш отзад напред! Вчера беше заключението, днес съм на увода! Темата е някак несвършваема. Увод - за какво, не знам...за нас, за всичко което ни се случва и предстои. В часовете по психотерапия се изучава, как ние постоянно живеем в миналото и в бъдещето, а много малко от нас съумяват да преживяват настоящето точно в момента му! Минаваме през "нещото", а после дни наред посвещаваме на размисъл, какво точно се е случило и какво ни чака от тук насетне след прeживяното. Психотерапевтите ни съветват да се обучим да живеем в настоящето, така живота ни ще бъде по-смислен и пълноценен, а изводите за миналото е хубаво да се правят след определено време за да са отдалечени от преживяната емоция и да имат своята по-голяма обективност. Леле, какви щуротии съм седнала да списвам???
Та, да се върна на настоящето! Криза е, отвсякъде - това поне чувам постоянно и непрекъснато се оглеждам да я видя! Няма как да няма своето "лице"! Но да Ви призная, такава не виждам, поне не и сред заобикалящите ме, даже за някои от нас е златно време да си повишат стандарта заради сринатата икономика и цени. Може би моя поглед е от едно малко хълмче, та за туй не съзирам глобалността на нещата, но всеки според местонахождението си. Според моето жалко неекспертно мнение в криза са онези, които натрупаха капиталите си неправомерно и сега нещата някак им се връщат. То си беше забогатяване на наш гръб...! Тук може да ме нападнете в некомпетентност и съм готова да понеса цялата критика, защото още един път повтарям, че това мнение е лично!( Mного от Вас, точно сега решиха да имат още деца, да се сдобият с ново жилище и да сменят колата си - ако това е "криза", веднага се съгласявам с Вас!)
Тъй, че да се върна в моя си ресор...Криза има, но в душевността! Толкова комерсиализъм отдавна не съм виждала! Започнали сте да измервате всичко в пари, материалности и придобивки. Малко от Вас са успели да съхранят душата си с цялата гама и палитра на това, какво може да преживее и почувства. Малко от Вас, сядат да прочетат книга, да отронят сълза на някой филм или с готовност да се притекат на помощ на приятел! Всъщност, имате ли приятели? От онези, които биха били до Вас в тежък момент, загърбили собствената си болка! Приятел, на който можете да споделите всичко без усещането, че Ви изслушва за да има после какво да клюкари зад гърба Ви? Приятел, който би Ви позвънил, за да чуе само как сте?...
Всичко е започнало да се измерва в това, какво притежаваме и за кого сме изгодни! Егати обществото, после защо децата ни не умеят да обичат??? Какво да обичат?... придобивките, стандарта, колата или дрехите си? Кога за последно сте седнали да поговорите с тях за истинските неща? Кога за последно сте ги прегърнали и сте им казали, че ги обичате и подкрепяте? Ние учим децата си на мирогледа, даваме основата, поощряваме ги да говорят за чувствата си, няма нищо срамно да признаеш болка, тъга, да споделиш сълза, защото ако не е пред нас, пред кой да е? Отглеждаме си емоционални инвалиди и после се вайкаме! Но ще продължаваме да ги обичаме, колкото и горчивина да има в това, те са наше творение, дали сме им част от себе си.
С гордост мога да се успокоя, че моите деца отраснаха в среда, в която да споделиш, какво се случва душата не беше чуждо. Нямаше и няма нищо срамно да се признаят грешки, да се потърси съвет, даже да си признае грях. Аз зачитам всяка тяхна стъпка или решение, както и те моите. Истинската близост между хората е откритостта и никой, никога да не обвинява за нещо другия, защото мъдростта е в това да бъдеш полезен и емоционално свързан, а не да критикуваш - целият заобикалящ свят винаги ще ни критикува! Няма по-голяма благодарност от това, детето ми да сподели своите преживявание, макар и понякога много интимни, това е признанието за годините на усилия да създам истинска връзката с тях, да не се срамуваме да се прегърнем, целунем...ДА БЪДЕМ ПРИЯТЕЛИ! Винаги, когато децата ни пораснат, това да си родител остава на заден план и ако сте успели да изградите онази свързаност, ще се радвате на най-искренното приятелство...точно с Вашето Дете!
Увод...не виждам защо заглавието трябваше да е такова? Може би е глуповата хрумка! Оставям го такова!
Искренно Ваша!
Rp./ Мили съпруже, въпреки кризата, онези обувчици в МОЛ-чето са на половин цена. Няма само другите да са материално заинтересовани! Прощавай, че ще ощетя семейния бюджет в полза на поредния чифт обувки! :)
