Толкова думи са изписани за любовта, че се чувствам "малка" и неспособна да пиша за нея! Пък все си мисля, че ще я разбираме най-добре, когато имаме мъдростта на годините, и тогава си даваме сметка, коя любов в живота ни е била и е истинската! За това се сещам за една песен, в която се пееше, че най-страшната любов е закъснялата! Онази, която идва без да сме я очаквали, онази, за която е късно да има свое бъдеще и мечти, любовта, която ти позволява само да крадеш мигове от нея!
Около себе си виждам толкова много приятели, които живеят с "половинките" си, градят домове и се разможават, но в отношенията им няма и следа от любов, всичко сякаш е договор за съвместни проекти, базирани на социалният натиск да си женен/омъжена, да имаш деца, да полагаш грижа за това, и вече успокоени, че са дали свои принос за обществената значимост, си го карат по инерция. Може пък този живот да им допада, знам ли? Някои хора, никога няма да имат зрелостта да разберат любовта, поради възпитание, егоизъм или натюрел (емоционална инвалидност). Както поговорката, че от всякo дърво свирка не става, така и не всеки човек е способен да бъде любим/а, семеен партньор или родител!
Сещам се преди време на една сватба, как през цялото време булката беше екзалтирана от това, че е булка - жена, облечена в бяла рокля, а не от факта, че свързва живота си с "любимия". Пуста да опустее, онази мечта, която ние родителите насаждаме в децата си, че всяка жена трябва да бъде булка, без да си даваме сметка, колко огромна грешка правим с това! Но това e българският нрав, че непременно трябва да оженим/омъжим детето си, без значение дали това ще го направи щастливо!( сине, никога не се жени само за идеята! )
Та така, гротестни сватби, а после гротестен процес на размножаване, безумна семейна среда, лишена от любов и междупартньорска подкрепа, единият винаги паразитува на гърба на другия! Това води рано или късно до някакъв вид бягство, или в търсене на краткотрайни любовни преживявания, или до наливане с алкохол, или до себелюбен мазохизъм да живееш в този живот лишен от топлина на чувства...житейска среда, от която единствено страдат децата, защото възрастният индивид винаги има избор в това, как да нареди живота си!
Отплеснах се...уж щях да пиша за любовта, но съм повлияна от действителността. Свидетел съм на това, как семейни мъже/жени търсят бягство в изневери и непрекъснато доказване пред самите тях, колко ги бива, "сваляйки" вече всичко, което може да им донесе сексуална наслада, без значение чувства и "тем подобни глупости". Други са неразделна част от алкохола, който дали е утеха или вече зависимост, едва ли има значение! Трети, са се отдали на професията до степен на пристрастена обвързаност, пренебрегвайки всяка структура в емоционално-интимната част на живота си! ...на фона на тази действителност, онзи ден видях двама влюбени, които бяха впримчени в една гореща, страстна целувка...толкова мило ми стана! Вие, скоро виждали ли сте хора да се целуват с жар?
Та - НАЗДРАВЕ, ЛЮБОВ МОЯ! Онази, от френските шансони, онази от искрящото вино, онази в сърцето ми, която не е намерила своя притежател! Наздраве, за страстната целувка , за "топката" в слънчевият сплит, за очите с блясъка на желанието, за интимността, в която си с точно този, за които си способен на всичко,и не само в секса!
Наздраве, на всички Вас, които сте приютили и пазят любовта в сърцето, себеотдавайки се без усещането, че са задължени, защото, когато ОБИЧАШ, нито за миг не се питаш, какво получаваш и си щастлив да даваш...това е ЛЮБОВТА! Ако я изпитвате или е минала през Вас, като буря в душата Ви, значи сте живели, и то ИСТИНСКИ! Ако още не сте я изживели, Ви я пожелавам...не случайно векове наред ТЯ е възпявана, писани са романи и стихове за нея, защото силата, която притежава е разтърсваща и неповторима!
ЛЮБОВ МОЯ, където и да си...НАЗДРАВЕ!!!
