в 05:36 | 12.02.2010
Света се промени изведнъж, целият свят, който беше граден с годините! Миг по миг, спомен по спомен! Всичко за секунда избледня и остана, като негативна, пожълтяла снимка в миналото...Нямаше заобикалящо, нямаше действителност...душата за миг напусна тялото и отново се върна в него, накъсана на хиляди парченца! Единствената мисъл беше: " Аз ли съм?" и "Защо толкова боли?" Да изгубиш себе си и после да се намериш на непознат път, гола, срамежлива и девствена за новите усещания, които изпълваха цялото и същество!
Погледна ръката си- нейната беше, но вече сякаш и на друг! Ума не можеше да приеме новото, случващото се, в което цветовете бяха толкова силни, че даже и нощната лампа заслепяваше. Загаси я и остана в мрака да лежи...сама, объркана с туптящо сърце! Устните и бяха пресъхнали, а дъха стопляше същата онази ръка, която беше покрила очите, сякаш това щеше да помогне да върне себе си! "Загубих се..."-трескаво повтаряше ума и! Мислите прелитаха, въпросите оставаха без отговор, а една сълза бавно мина по лицето и се потопи във възглавницата. След нея и още една, а дъха стана още по-топъл! Мъката пулсираше, а умът и се бореше...! Така и заспа, с глава полегнала на мократа възглавница, сгушена в топлината на Болката! Нямаше сън, само цветове!
Утрото настъпи! Отвори очи, но това, което видя не беше от нейният свят. Вещите нямаха стойност, не носеха спомен. Трябваше да гради всичко наново! Закри лицето си с ръце, въздъхна и прокара пръсти през косата! Очите и отново се напълниха със сълзи и топлината им заля лицето и. Колко много и се искаше в този момент Той да е до нея!!! Сякаш за миг усети допира на ръката му върху рамото и, но веднага разума и подсказа, че това усещане е измамно! Нямаше как това да е истина! Никога нямаше да има сутрин, в която да бъде до нея, никога нямаше да има вечер, когато щеше да заспива на гърдите му, уморена и мокра от любовта им, НИКОГА! Всичко, което се случваше беше безвъзвратно закъсняло, нямаше минало, нямаше бъдеще! Имаше я единствено болката, да обичаш, да желаеш и да се опитваш да оцеляваш в деня си с нея! Да търсиш себе си, а да намираш "друг"! Да искаш да бъдеш самия ТИ, а да бъдеш другата... онази, КОЯТО НЯМА ПРАВО ДА БЪДЕ СЕБЕ СИ!
