Днес в 07:22 | 13.02.2010
Топъл пролетен ден! Природата се раждаше и целият свят пулсираше за своето ново начало. Залеза играеше с последните си слънчеви лъчи върху короните на дърветата, земята излъчваше онова неповторимо ухание и топлина, а птичките пееха своята песен.
Пътеката беше пуста, но за нея тя преливаше от емоция. Това не беше просто път, който отвеждаше някъде...това беше душата и, по която пристъпваше плахо. Крехка и ранима...
В ума и звучеше онази песен, на която стотици пъти беше затваряла очи и мислено минаваше същата тази пътека, по която вървеше сега! Години на очакване- за това пътуване!
Не се страхуваше да бъде там! Алеята принадлежеше на мъртвите, тук бяха техните домове, тук почиваха техните съдби, тук под земята бяха грижливо положени толкова човешка болка и любов.
Вървеше бавно и не се страхуваше да гледа надгробните плочи, тук сякаш имаше повече чувства отколкото сред живите?! Макар тишината да беше обгръщаща, онази песен продължаваше да звучи в ума и, а крачките и ставаха все по уверени!
ТОЙ я чакаше в края на алеята! Забърза, защото копнежа отново затуптя неистово! Мечтаният, желаният...копнежа от години. Повдигна очи...и го видя! Седеше усмихнат срещу нея, чакаше я...искаше я! Сърцето и заби лудо, очите и грейнаха, а тялото се изпълни с топлина, която я заля цялата. Още няколко крачки и ще бъде негова, осем крачки...седем..шест, нямаше смисъл да ги брои! Сведе поглед и направи последната...беше до него, повдигна глава, а очите му я гледаха усмихнато. Той я пожела и тя беше дошла, защото и тя го желаеше...от години! Взе ръцете и в неговите и бавно ги приближи към устните си, целуна ги нежно...целят свят се завъртя! Не можеше да откъсне поглед от неговия, там имаше толкова думи, толкова чувства, толкова музика! Две очи, а сякаш целият свят беше събран в тях!!! Бяха на алеята, която за хората тук беше последната извървяна...а за тях първата! Прегърна я нежно, пристисна я към тялото си и и предаде силата на живота си, топлината и любовта! После бавно доближи лицето си, погледите им се потопиха и нежно сля устните си с нейните...тогава живота замря, както всичко около тях...алеята, гробовете, тишината! Всичко загуби значение... миналото, бъдещето...имаше само СЕГА...ТОЙ и ТЯ...слети в едно, както всичко около тях се беше сляло със смъртта!
Защо ли бяха тук?...може би да бъдат Благословени?...или бе дошла за да се слее със СМЪРТТА, защото само в нея, можеше да бъде с него!
