Днес в 05:25 | 09.02.2010
Няма как да не помните вчерашния ден, еле па ако сте имали ходеници нагоре-надолу из столицата! За моята скромна особа, вчера ще остане в спомените от раздел: " да ви Е... майката и Държава, и всичко...!"
От ранни зори предвидливо си яхнах метлата и още преди изгрева се добрах до колата да я разчиствам. Голямо чистене падна, накрая цялата бях в сняг, премръзнала с единствения блян да се добера до топлината на работното място! Те тук започна драмата...моята и на всички с тази цел вчера сутринта.( за пояснение, на моето дърто возило чистачките работят, когато те решат ако температурата е паднала под -3, но и това изтърпях изчаквайки колата да вдигне градусите, при които предното стъкло ще е почиствано, когато водача на МПС-то реши).
Тръгнах бавно по нашата улица, защото бях пионер за бъдещи коловози, и когато дойде момента за първия завой...осъзнах, какво предстои! Няма спец в областа за преодоляване на завой със задно предаване. С мъка, някак го взех! Гордост от постигнатото...Тъкмо се бях възгордяла а срещу колата някакви хорица се борят с преспите и то на самата улица (то, тротоари нямаше). Леле, сега ако ще спирам, това означава никакво потегляне отново, но и това препятствие минах някак, хората сториха път, а аз на тях коловозче за бъдещо пътуване в него! Възкачих се с до първия светофар, който отвеждаше до голям столичен булевард. Взех още един завой (ляв) и те ме на улица с обществена значимост - тях УЖ почиствали! ДА ама НЕ! Осветен, прекрасен булевард с танцуващи коли! Те тогава вече в душата ми настана Бурята! Влях се в редиците на валса и тангото и единствената цел беше да не престъпя определената граница на близост с някои от танцуващите! Първа-втора, а колата ту на дясно, ту наляво (иначе съм дясно ориентирана). Към телевизионната кула почнах да мърморя на глас, което съвсем скоро премина в крясъци, стискайки волана! Признавам, че излях цялата налична словесност със сексуално-заканителен характер (без да притежавам специфичния анатомичен орган за целта) и придобих облик с просташно поведение! Нямаше изпусната институция или политик, който да не е влязал в черната ми хроника за такива моменти! Ако са им горели ушите, съм сигурна, че сме били "ХОР-БОДРИ ЛЮДЕ" -разсънени от стреса, който преживяхме! След 40 мин. пътуване/пълзене се добрах до работа. И там се наложи да пионерствам за бъдещ път. Набухах колата в преспите, иначе наречено "паркин за служители", но той беше невидим за човешкото око! Преоблякох се и се качих в отделението. Топлината на помещението ме сгря! Бях още бясна от спомена, който току що кодирах мозъчно...и точно в този момент извъня мобилния! Гледам на дисплея номера на един познат, с който съм работила в съдебна психиатрия, той беше полицай там. Вдигам и чувам закачливият му глас, който ме уведомява, че ме е видял сутринта! Питам го къде точно? И неговия разказ започва, че бил на сушинка в нашия квартал, под моста на метрото. Седели си с колегите в служебната астра и люпели семки, и как мислите господата Полицаи си осмисляли работните часове? - залагали помежду си, кой ще вземе завоя? Онзи завой - първия, дето го взех на магия! Те тогава вече ПОЛУДЯХ! Не помня добре, какви съм му ги наговорила, но колегите в стаята притихнаха и се свиха в себе си! Сега се сещам, че накрая му казах, че ще се проклина, че ми е звъннал. Затворих телефона, но картината остана в главата ми - служители на реда се подхилкват на бедните хорица, даже обзалагания си спретнали! То май цялото ни Държавно Управление ни се подхилва! Чудесен народ сме с прекрасни управляващи! А ние, мама му стара май имаме желязни нерви!?!?
Може и да има люде с предпочитания към екстремното и вчера да са начесали крастата, сновейки по столичните улици! Па безплатно им е било, защото за екстремното се иска и да си по-заможен! Еййй, Велика Държава, от която блика ли блика невероятност след невероятност!
Днес нямам идея, какво ни чака! Коловозите от вчера са лед!
ПРИЯТЕН ЕКСТРЕМЕН СПОРТ!
